„Съвременните хора, които възприемат представи тук, във физическия свят, идващи предимно от сетивния свят или спечелени само с опиращия се на сетивния свят разум, който не иска да знае за нищо друго освен за сетивния свят, след смъртта си са привързани към околна среда, оставаща в земната, физическата област, където човекът се намира през времето между раждането и смъртта. Така чрез такива хора, които след смъртта остават още дълго време привързани към земнофизическия свят поради начина си на живот във физическото тяло, се създават разрушителни сили в този физически свят...
В бъдеще обаче физическата Земя ще стане труп и хората биха застанали пред ужасната перспектива да се осъдят като души да обитават един труп, ако не се решат да се вживеят в духовния свят, да се вкоренят в духовния свят.
И ако не усвоим духовни понятия, това е именно най-доброто средство отвъд да нямаме светлина. Но когато човек няма светлина, се движи извън сферата, която би трябвало да осветява, връща се обратно към Земята и като мъртъв броди като разрушителен център по Земята, най-многото от време на време може да бъде използван от някой черен магьосник, за да му доставя инспирации за някакви особени процедури и за разрушителна дейност на Земята...
Така чрез духовните идеи и понятия ние си изработваме мъдростта, от която се нуждаем, за да имаме светлина отвъд, иначе всичко там ще бъде тъмно. Защото това, което тук е усвоено като мъдрост, отвъд е светлина, духовна светлина. Мъдростта е духовна светлина. Да, за да не бъде мрачно отвъд, се нуждаем от мъдрост.“
                                                                                                                    Рудолф Щайнер