"Когато развием съчувствие, любов или симпатия към друга човешка душа,

изживяваме в себе си според способностите си не това,

което ни засяга – защото това не би било изживяването на съчувствие и любов, –

а преживяваме радостите, страданията, болките и удоволствията на другата душа.

В момента, в който, изпълнени със състрадание, съумеем да бъдем погълнати

от душата на друг човек – едно непредубедено наблюдение може да ни научи на това, –

ние действително живеем извън обикновеното си съзнание, потапяме се вътре в другата душа.

Тук пред душата ни застава една дълбока тайна на живота.

Тя е толкова по-дълбока, ако при това преминаване в другия,

чувствата ни са от морално естество, не се замайваме и съзнанието ни не изчезва.

Показател за моралността на даден човек е доколко той е в състояние да запази напълно съзнанието си,

когато изживява не собствените си мъки и радости, а страданията и радостите на някоя чужда душа."

                                                                                                                                  Рудолф Щайнер