Основно съчинение на Рудолф Щайнер, публикувано за пръв път през 1910 г. като един вид продължение на „Теософия“ ( Събр. съч. 9) и „Как се постигат познания за висшите светове“ ( Събр. съч. 10). Представлява най-всеобхватното изложение в творчеството на автора, който проследява възникването и еволюцията на човека в един сам по себе си подвижен и развиващ се Космос. Характерно за описанията е, че те са постигнати в едно състояние на съзнанието, което – без да губи своята яснота, познавателна сила и логическа последователност на мисленето – фактически е преодоляло своята зависимост от физическия човешки мозък.