Естествените науки са навлезли в такава възраст, когато ученият трябва да се запита откъде идва и накъде отива, дали самият той е само продукт на отминалите епохи, или носи в своето съзнание зародиша на бъдещето. Не става дума за доказване или  оспорване на научни тези. Важното и решаващо задължение на учения е не друго, а индивидуалната му свързаност с духовния свят: както с неговите висши области, така и със застрашителните сили, които в своите „Антропософски ръководни принципи“ ( Събр. съч. 28)  Рудолф Щайнер нарече „под-природа“.
    

През нощта на 31. Декември 1922, непосредствено преди шестата лекция от този цикъл избухва пожарът, унищожил до основи изработената от дърво сграда на първия Гьотеанум в Дорнах. На следващия ден, веднага след този тежък удар на съдбата, под товара на огромната духовна и практическа отговорност, произтичащи от трагичното събитие, Рудолф Щайнер застава пред ораторския пулт и изнася поредната лекция.