В тази книга, считана за задължително помагало в антропсоофския път на познание, подробно са разгледани условията, постиженията, но и опасностите в хода на окултното обучение; тя е едно съзнателно и респектиращо противопоставяне на източния окултизъм.
„...Всяка антропософска книга разчита на това, да бъде възприета с помощта на дълбоките вътрешни изживявания на човека. Едва тогава постепенно настъпва един вид разбиране за нещата. В началото то може и да е твърде слабо. Но то може – и трябва – да се появи. По-нататъшното на свръхсетивното познание непрекъснато укрепва, особено чрез упражненията, описани в „Как се постигат познания за висшите светове?“
                                 (Рудолф Щайнер, „Моят жизнен път“, Събр. съч. 28, гл. 33)